Ветрен дол е поредното село, разположено на територията на Южна България. Намира се в област Пазарджик, но административно принадлежи на септемврийската община. Ели Дере и Чепинска река са предишните две наименования на селото, а това е важно да се знае за интересуващите се от неговата история. През 1633-та година един османски документ го споменава като Ново село, иначе предишното си наименование носи до 1934-та. По време на робството в населеното място има цяла обособена махала, в която живеят турци. Има и турски гробища, но след освобождението настъпват някои промени. Така през 1878-ма селото е наречено Елмедере, като с това си име е нанесено в специалната за страната триверстова териториална карта. Буквално преводът на името значи 50 дерета, което има и своето логично обяснение. Точно толкова дерета образува чепинската река, но за част от името има някои спорове. Ели е трудно да се възприеме като корекция на йейл, което пък значи постоянно духащ в пролома вятър.
През 1934-та година най-накрая се стига до кръщаването на мястото с името Ветрен дол, а по-късно Елмедере е преведено като дерето на ябълките. За съжаление липсват точни данни и обяснения защо географите се спират точно на това име. В землището могат да се видят останки от тракийско и римско време, а това определено представлява интерес за любителите на археологията и древната история. В селската черква преди много години е везана плочка на конник от тракийско време, а тя едва ли щеше да стане обществено достояние без откритието на видния археолог от френско потекло Дюрмант. През 1870-та той пътува постоянно през страната. Персийският бог Митра явно също е бил на почит у нас, защото откриваме негово изображение. Иначе въпросният храм се явява почитател на светеца Георги. Олтарът на Хера и една интересна колона допълват списъка с намерени интересни находки. Тя е посветена на Аполон, а в тази връзка не бива да забравяме и тракийските монети. Освен тези пари, има още, но от други епохи. Те обхващат първите векове след Новата ера, както и властването на Йоан Комнин и унгарския владетел Сигизмунд. И двамата имат общо със страната ни.
Край църквата Свети Георги във Ветрен дол и до днес личат останки от материал, който в миналото е използван за изграждане и строене. Край старите гробища е открито селище от тракийски тип, като твърде вероятно е тук да е кипял живот дори в епохата на Средните векове. Това твърдение не е сто процента доказано и установено, но има предпоставки за неговата автентичност. После идва период, когато долу край реката се появява и селището, така добре познато през годините. Списък за петочислението на църквата и имената на нейните ктитори се намира в храма, поне според думите на българският учен Ст. Захариев. През 1847-ма или на другата година един пазарджишки учител взима плочата – неговото име е Никифор Попконстантинов. От това може да се заключи, че селото съществува още преди турската епоха, и то като заместник на нова при църквата. И днес селото е разделено на две махали – Стара и Влахова. Последната носи името на рода Власовци.
